Гуми и спомени

Гуми и спомени Винаги, когато усетя мирис на изгорели гуми, се връщам далеч в моето минало, в моето щастливо детство. Тази миризма ми напомня февруарските нощи, вечерите на Сирни заговезни. В деня на прошката, освен трескавата подготовка около трапезата, се приготвяхме и за огъня.

Събирахме стари гуми, които бяхме предварително набелязали през годината. Те трябваше да са най – малко две – три, защото всяка махала се съзтезаваше за приза най – голям огън, който да тлее чак до сутринта. Вечерта на Сирни заговезни подреждахме масата.

Слагахме задължително варени нарязани на четвъртинки яйца, поръсени със червен пипер, голяма баница със сирене, твърда бяла халва с фъстъци и някаква туршия. Всичко нареждахме старателно и излизахме навън тичешком, стиснали здраво стрелите и шишовете.

Стрелите се изработваха от дряново дърво и преставляваха добре заострена малка пръчка от единия край, а на другия се поставяха нещо като тънки пера, отново изработени от дрян, които наричахме крила. Близо до основата на крилата имаше пробита дупчица, в която вкарвахме единия шиш (шишовете са тънки дълги пръчки).

Когато всички съседи бяха вече край огъня, започвахме хвърлянето на стрелите. Намушквахме стрела на единия шиш, приближавахме се до огъня, запалвахме и крилцата и бързо, за да не изгори цялата стрела, я изтрелвахме, като удряхме силно с другия шиш.

Гледката беше неописуема! Небето се изпълваше със светещи, въртящи се като балерини стрели, чуваха се силни викове и смехове, а във въздуха се носеше незабравимият мирис на изгорели гуми. Ах, тези летни гуми! Ще помня завинаги аромата им! Аромат, който сега ме изпълва с детско изумление, с наивна мечта и с много носталгия…..

И разбира се, с благородството на всеопрощаващото чувство! Огънят, който буйстваше пред нас, блестящите стрели, които хвърляхме, добрите усмивки на съседите, всичко това с такава лекота ме вкарваше в света на прошката. Исках всичко да забравя, да простя и да ми бъде простено! Горящите стари гуми сякаш бяха нещата, които не искаме повече да помним и да правим. А само да забравим.

Leave a Reply